Възрожденският Пловдив
 

 

 

            Николай Генчев

            В самия град брошурата на Цукалас (“Славянобългарската банда и нейният триумвират” – Бел. Вл. Б.) предизвикала серия от сатирични стихове, памфлети и укори.95 Така се надига нова антигръцка вълна, която имала за цел да отстрани Цукалас от Пловдив, да нанесе удар върху влиянието на Гюмюшгердан — водача на пловдивските гръкомани, заплатил отпечатва­нето на Цукаловата книга.96
            Така „литературният" огън на Цукалас попада в гръц­ките позиции. Вместо да минат в контранастъпление срещу българските искания, сигнал за което трябвало да бъде брошу­рата, гърците от Пловдив понесли нов морален удар като кле­ветници и подстрекатели. Гръцкото правителство, което внимателно наблюдавало пловдивските борби, стреснато от бър­зия ход на конфликта, успява да издействува от Високата порта ферман за откриване на свое дипломатическо предста­вителство в Пловдив, което трябвало да поеме функциите на гръцките поданици, отстранени от обществените учреждения. В резултат на това през април 1859 г. в Пловдив пристига първият гръцки вицеконсул Фиво, посрещнат с надежди от стопяващата се колония от гръкомани.98
            След разправиите с Цукалас конфликтът избухва с нова сила през есента на 1859 г., когато пловдивските първенци ре­шават да наложат окончателно българския език в градските църкви. За място на акцията е избрана църквата „Св. Бого­родица", където богомолците били в мнозинството си българи, а тук се черкували и учениците от епархиалното училище „Св. Кирил и Методий". Гърците се организирали за решително контрадействие. На 28 ноември след едно съвещание в дома на Д. Мицура те наредили на епитропа на „Св. Богородица" повече да не допуща да се чете и пее по български в църк­вата.99


            Сблъсъкът в „Св. Богородица" става през последната сед­мица на  ноември, когато Д. Мицура изтръгва  от българския псалт Апостола и забранява да се чете по български. В отго­вор на това на следващия ден църквата се напълва с българи. Гърците не посмяват да се явят и настояват Паисий да се на­меси.  Ожесточението расте, на  29 ноември  църквата се пре­връща в арена на побоища. Ето как два противоположни източника представят събитията от този ден. В едно обръщение на   пловдивската   българска   община   се  казва:   „Спротив   настоящии до сега обичаи да се почетва по някои път сам-там и български,  завчера   29  ноември  един  ученик  от  българското училище,  защото  поискал  да  чете Апостола  по  български  в черковата  „Св. Богородица", занесените елине, повечето чужденци, спущат са, нападат на ученика и отласкват го със за­плашителни думи; между това, други силят са да  изпъждат из черквата всички българчета и нападат с безсрамни думи и псувни въз целий български народ с викове: „Гърците са ца­рували и пак щат царуват, а българите им били робе и пак щат им  робуват."  Едно такова смущение причиниха  и  назарана 30 ноември. Такива псувни, такова унижение и презрение към  българския народ... не ще прости нито един, нито най-равнодушни българин.. ."100 В писмо до Патриаршията „гръц­ките ефимерии на всички пловдивски църкви" съобщават, че след като е дошло патриаршеското послание за въвеждане на български език в  „Св. Богородица"  и в  „Св. Димитър", пет или шест българи  „толкова побесняха, че изгониха от храма „Св.  Богородица"  всички енорияши — над 40 гръцки семей­ства, и въведоха изцяло българския език, като си послужиха със  същите  средства  и  имаха  на  своя  страна  съгласие  във всичко  с тях  нашия  митрополит  г.  Паисия".101
            След събитията на 29 и 30 ноември пловдивският упра­вител иска на 1  декември обяснение от Паисий, като настоява митрополитът да му посочи инициатора, за да бъде съден по закона.102 Още същия ден Паисий уведомява мютесарифа за станалото, като заявява, че законите на империята „безусловно търпят всички народности, всички вероизповедания и всички езици и нашата вяра търпи всяка народност, всяка вяра и всеки език, дори повече — с еднакво благоговение употребява всички езици като оръдие, с което славим бога".. .103 Патри­аршията е силно изплашена от събитията в „Св. Богородица" и от позицията на Паисий. В началото на декември 1859 г. патриарх Кирил потвърждава в писмо до митрополита ранш­ното решение на  Синода за богослужението в двете църкви, като задължава Паисия да съобщи това писмено на всички християни и да съдействува с всички средства за умиротворяване. Накрая патриархът декларира, че други претенции в тази насока няма да бъдат уважавани.104
            На 1 декември в отговор на това писмо българската об­щина изпраща изложение до мютесарифа Азис паша, като го моли да не позволява „такива унижения и презрителни безчествия, които ние търпим от чужди поданици." Иска да бъдат наказани Д. Мицура и другите организатори на сбиването.105 От своя страна, Геров съобщава на посланика в Цариград княз Лобанов-Ростовски за станалото, за да го успокои, че е предупредил Паисий да вземе мерки за потушаване на раз­прата в самото начало.106
            Опитите на общината и на Паисий Пловдивски да регулират конфликта в полза на българите предизвикват ново надигане сред гърците и гръкоманите в Пловдив. В началото на декември от името на енориаши на „Св. Богородица" се из­праща изложение до патриарх Кирил, в което се иска да не се отстъпва повече пред тези, които „отстраняват от църквите езика на Павла и Йоана, на Василия и Златоуста". Молбата е подписана от гръцките свещеници и 59 жители.107
            Но въпреки патриаршеското послание и намесата на тур­ската власт яростта, предизвикана от сбиването в църквата „Св. Богородица", не могла да бъде укротена. Паисий търсел възможности да смекчи противоречията. Той поканил на 19 декември българските и гръцките първенци от енорията на „Св. Богородица" и „Св. Димитър" да решат как да бъде съобщено патриаршеското послание на народа. Гърците обаче не се явили. Дошли само българите. Те и Паисий решили по­сланието да се прочете на следващия ден в църквата, като службата се отслужи само на гръцки, а българските ученици изпеят само „многая лета" за султана и патриарха.
            На отделно събрание гърците решават да не допуснат че­тенето на патриаршеското писмо. И действително, когато на 20 декември дякон Игнатий  се качил на амвона, за да прочете писмото, гърците се втурнали да го свалят с викове „не щем български". Отново настава истинска битка със свещници, столове и тояги. Гърците били изхвърлени от храма и службата продължила на български език.108
            Победата в църквата „Св. Богородица" била окончателно затвърдена, когато на 25 декември цялата коледна служба, за пръв път в Пловдив, била отслужена на български език;109 и още веднъж на 10 януари 1860 г., когато става пак нещо нечу­вано за Пловдив — Паисий и двамата му епископи отслужили служба на български език и прочели писмото на патриарха.110 Овладяването на църквата „Св. Богородица" било улес­нено от мютесарифа Азис паша, който застанал на българска страна и арестувал гръцките побойници. Но решително значе­ние в случая имала позицията на митрополита. Паисий окон­чателно и открито се определил на страната на българите. Това парализирало гръцката съпротива и развързало ръцете на българската община.
            Победили в „Св. Богородица", българите решават да овла­деят и църквата „Св. Неделя". В този дух в началото на 1860 г. било изпратено прошение до Високата порта.111 Паисий под­крепил и това българско искане. На 8 януари той писал до патриарха, че за да настъпи мир в Пловдив, службата в „Св. Богородица" трябва да се води само на български език, а в „Св. Неделя" — смесено.112
            Пред новата  заплаха водачите на  пловдивските гърци  и гръкомани  решават да действуват вече не в Пловдив, а в Ца­риград.   Със  средства,   отпуснати   от   Гюмюшгердан,   в  столи­цата  бил  изпратен д-р  Владос, снабден с писма и протести, адресирани  до  патриарха.  В  едно  от тези  изложения  с дата 13 януари 1860 г. гърците от Пазарджик съобщават, че в енорията „Св. Димитър" няма нито един българин, а в енорията „Св. Богородица" от 46 семейства само 6 са български. Про­сителите заявяват, че са решили да върнат на българите  19 хиляди  гроша,  които те  били внесли за храма  „Св. Богоро­дица", и да не ги допущат повече в него.113 От своя страна, пловдивските гърци предлагали на Патриаршията да отпусне на българите 100 хиляди гроша, за да си построят своя църква и като получат внесените от тях такси, да напуснат завинаги „Св. Богородица" и „Св. Димитър".114
            За да парира гръцките акции, общината в Пловдив ре­шава да изобличи и морално да деградира водачите на плов­дивското гръкоманство — Михаил Гюмюшгердан, Д. Мицура и Г. Мавриди. Кампанията срещу тях била подета през фев­руари 1860 г. на страниците на в. „България".115 По-сетне по искане на пловдивските български първенци софийската об­щина завела процес срещу Гюмюшгердан.116 Ст. Чомаков и Г. Чалъков писали до Н. Рилски да направи възможното,  за да бъде отстранен Мицура като настоятел на манастира, защото е върл българомразец. Н. Геров изобличил хасковския гръкоман Хаджи Ставри, че се крие зад руско поданство. Наред с това Геров стъпка по стъпка внушава на Ступин, на Лобанов-Ростовски и на Азиатския департамент, че главната вина за пловдивския конфликт носят гръкоманите. В синхрон с всички тези действия вестниците “България” и “Цариградски вестник” отбиват ловките публицистични инсинуации на в. “Бизантис”.
            В подкрепа на Пловдив през 1959-1860 г. се надига цялата епархия.

            95 - Из АНГ, II, с. 35, 817.
            96 - Пак там, I, Геров до Гешов във Виена, 19/31 март, 1859, с. 462.
            98 - В. България, I, 25 април 1859; в. Цариградски вестник, IX, 434, 6 юни 1859; също АНГ, I, с. 86.
            99 - Пловдивски Кирил, Паисий. . ., с. 87—88.
            100 - Сб. БАН, 12, Писмо от Пловдив, 5 декември Щ9, с. 281—382.
            101 - Подробни сведения за събитията от 29  и 30 ноември  виж: в.  Цариград­ски вестник, X, 460, 461, 462 от 5, 1, 19 декември 1859; в. България, I, 38, 12 декември 1859; редовна притурка на в. България, 14, 7 декември 1859.
            102 - Пловдивски Кирил, Паисий. . ., с. 28о.
            103 - Пак там, с. 286—287.
            104 - Пловдивски Кирил, Паисий.   . с. 288—289.
            105 - АНГ, I, с.  104.
            106 - Пак там, Писмо на Геров, 2 декември  1859, с.   107—108.
            107 - ЦДИА, ф. 1318, а', е. 3199, л. 94—96; АНГ, I, с.  106—107.

            108 - АНГ,  I, с.   111 — 113; също:  Пловдивски Кирил,   Паисий. . .,  с.  94—95.
            109 - Малкият лист на в. България, I, 40, 30 декември 1859.
            110 - Малкият лист на в. България I, 21, 25 януари 1860.
            111 - В. България, I, 43,  16 януари  1860.
            112 - Пловдивски Кирил,  Паисий. . ., 289—291.
            113 - ЦДИА, ф. 1318, оп. 1, а. е. 3199, л. 49, 100—101; Изложение от г. Пазарджик, л.  102—103.
            114 - Пак там, л. 92—95.
            115 - В. България, I, 47,  13 февруари  1

            * Николай Генчев, “Възрожденският Пловдив” (Принос в Българското духовно възраждане), Пловдив, 1981 /стр. 200 - 204