Дневник на едно пътуване
до Османската порта в Цариград
 

 

            Стефан Герлах

            ... На 25 ( юли 1573 , Бел. – Вл. Б.) пристигнахме във Филипополи
( приятен град, построен от Филип, цар на Македония, с три красиви отделни хълма; на средния хълм било издълбано в скалата седалището на царя, откъдето той наблюдавал войската си пред града).* Оттам нашият милостив господар изпрати петима млади юнкери, наши спътници и мен, тъй като се бяхме разболели в София...
... На третия хълм има също стара гръцка черквица, на която са изрисувани Св. Елефтери и други, а вътре е изрису­вана цяла гръцка процесия или шествие: един носи на главата си хляб, увит в платно, друг върви пред него с восъчни свещи, двама други носят два кръгли плоски подноса, четвъртият - потир, покрит с кърпичка, пе­тият - кадилница. На вcички е написано нещо: нa юг­ -  бог  Саваот, на изток - "Свети, Свети, Свети", на север­ друго. В подножието на този хълм е митрополията или главната черква. Отидохме там с г-н Якоб Райнер, г-н Ахил, французина, и М. Георг, часовникаря. Митрополитът беше в Константинопол, но неговият нотариус ни пока­за всичко. Най-напред посетихме споменатата главна черква, наречена на Св. Марина. Но там няма какво да се види повече, отколкото в другите гръцки черкви. Той ни каза, че тук имало оcем черкви: 1. "Cв. Марина", чия­то светица е изрисувана край черковните врати; 2. "Све­тая светих"; 3. "Св. Константин"; 4. "Св. Георги"; 5. "Исус Христос"; 6. "Св. Никола"; 7. "Св. Архангел Михаил"; 8. "Св. Димитър". Към тях обаче се числят само митрополитът и трима свещеници, които изпълняват църковната служба ту в едната, ту в другата черква, но най-често в главната, а след това в черквата, която носи името на светеца, чийто празник е този ден.
____________________________________________________________
            * Стефан Герлах. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. С. 1976 /фрагменти/
            /Стефан Герлах /1546 – 1612г./. Немски професор-богослов от епохата на Реформацията. В качеството си на пастор е включен в германското императорско посланичество до Високата порта. Престоява пет години в Османска Турция. След завръщането си в Германия става професор в Тюбингенския университет./