Летописна книга на
черквата “Св. Димитър” в град Пловдив
 

 

            Съставил: ставрофорен свещеноиконом Тома Дойков


            В момента има летописна книга, съставена от Никола Алваджиев през 1957 г. (виж протокол № 1 от 12 февруари 1957 г.), но и тази летописна книга, както книгата на църквата “Св.Богородица”, е  много непълна.*
            Специално писмено разрешение (ферман) за построяване на църквата “Св.Димитър” трябва да е имало, защото без такова не би могла да бъде построена, но то не е запазено.
            Липсва също така документ за собственост (нотариален акт).
            Църквата “Св.Димитър” е обявена за паметник на културата от местно значение с публикация в “Държавен вестник”, бр.29 от 1966 г.

Архитектурно оформление на църквата “Св. Димитър

            На   Джамбаз тепе, на ул.”Д-р Владо” № 1 в гр. Пловдив, току над църквата "Св.Богородица” и точно срещу построеното в 1868 год. Централно българско училище (известно сега с популярното име "Жълтото училище"), се намира църквата, посветена на Св. вмч. Димитрий Со­лунски Чудотворец. Сегашната й сграда е от 1830-1838 година. Построена е на мястото на стара църква, за която споменава и Стефан Герлах в 1578 година. Претърпяла е и тя през вековете не една катастрофа. В началото на ХІХ век е била сравнително малка църквичка, в която било наредено да се черкуват и българите от Каршиака и Мараша.
            К. Д. Моравенов в своя ”Памятник...” описва доста подробно новото изграждане на църквата “Св.Димитър” от 1830 до 1838 година. Но нека да чуем тоя възрожденски автор:
            "И за тая църква - казва той, нито аз, нито друг някой знае кой й беше първият ктитор, че нито про­токол, нито някой прост тефтер се намира, в който да е писано... Но при всичко това черквата до 1810 г. нямаше капитал и от тогава насам забра да се набира по малко и до 1833, т.е. за 23 годин набра се един капитал, с който помислиха да направят черквата нова, и ако не достигне, кое от спомоществователство на вънкашните съотечественици, кое от заем, да я доправят. И не закъсняха да турят в дело мисълта си и за­браха да свалят вехтото здание и веднага като го свалиха, подкачиха новото, което следваше, но като стигнаха до прозорците, влогът се изпохарчи. Затова престанаха сградението за една година и като сто­еше зданието на четири стени покрити, за да не падат камъните от дъж­да и снеговете. Най-напокон събраха се махленски да премислят за це­рът и там по вишегласие решиха да се примолят на владиката да им даде една пандахуса за по селата да правят да събират помощ и спо­лучиха. Владиката без да им се съпротиви, даде им една обширна панда­хуса...По онова време в тая черква пръв поп беше поп Николаки, син на поп Костадина иконома, един человек наистина насолен със старо­гръцко малко учение, но горделив,  голям грабител, злоупотребител и със скритомислие человек. Нему повериха пандахусата и той излезе и ходи цялата кааза и с лисичината си лукавщина измъкна доволно пари, че щом доде, подкачи да прави къщата си изново, без да има ни една пара и се въздигна тогава черковното здание от прозорците нагоре и даже се покри. Но поп Николаки вижда се, че задържал колкото мислил, че ще му излезе къщата, обаче не му стигнали ония пари и донаправи къщата си с дълг на цигани за пирони, на тахтаджията за дъски,на ренджепери и дюлгери за гюндюлюци и така заброчлял се помина, а черква­та като се покри поставиха вехтото темпло с вехтите икони, осветиха черквата и подкачиха да служат в нея. Комидзопуло от Москва (от фамилията Коюмджиоглу) изпрати одежди, съсъди черковни и малко пари и после я намазаха с киреч, но владишкият трон и столовете са от вехтата черква. Обстоятелно за тая черква не знам нито точно колко капитал е имала, кога са подкачили да я правят, ни­то точно летото,  гдето се направи, че от 1831 отсътствувах от Отечес­твото и се върнах на 1838" (гл. К. Д.  Моравенов, Памятник..,Пловдив 1930 г., стр.111-113. Също “Сборник в чест на Пловд. Митроп.Максима, София 1931 г."Принос към историята на Пловдивските храмове" от Драговитийски епископ Харитон, стр.13б).
            Според гръцката кондика-кодекс на Пловдивската митрополия (стр.346-353),  равносметката от 18 януари 1838 г. за постройката на църквата "Св,Димитър" възлиза на 264,270 гроша. По тая кондика (стр. 338-345) само от рода Чалооглу начело с Вълко Тодорович /Големия/ е била събрана сумата 9 296 гроша. (гл. Д-р В. Ив. Пандурски в сп. “Духовна култура”, год.XXXIX,София, 1959, кн.2,стр.27).
            От казаното до тук е явно, че инициатори за постройката на църквата са махленците, дарители са българите от града и епархията, а ктитори - Чалъковци, начело с Вълко Тодоров Чалъков, главен ктитор на църквата "Св.Димитър",
            Името на главния майстор на църквата останало неизвестно.
            Църквата е трикорабна базиликална сграда с размери 28 х 19 х 11.5 м. Има хубава външна и вътреша архитектурна и декоративна разработка. Градена е с дебели каменни стени и е със седловиден покрив. Абсидата отвън е петостенна. Вътре корабите са разделени с обли гранитни колони - всичко 12 на брой (по шест от двете страни). Средният кораб е висок 11 м., а страничните - 8.80 м., но изобщо и трите кораба със своите сводести тавани са под седловинния общ покрив. Кубета няма. Осветлението, ако и дифузно, идещо само от странич­ните кораби - е сравнително добро. Има доста прозорци - по пет на южната и северна стени на сградата. В олтара на източната стена над нишата има пет прозореца и в самата ниша - един. Над балкона има пет прозореца на западната стена и осем странични към издадените галерии. Под балкона се намира обширна артика, крепяща се откъм за­пад върху четири мраморни колонади. Личи, че по-късно тя е била зазидана. Вътре в артиката под плочите се намира костница. Една чет­въртита плоча с халка се подига и открива костите на много поколе­ния незнайни, но сигурно много заслужили люде. Три врати - южна, за­падна и северна водят за артиката и също така три врати - южна, за­падна и северна водят за самия храм. Малка северна врата има и в светия олтар.
            В светия олтар има три св. престола - централен, посветен на Св. вмч. Димитър, северен - на Св. Атанасий Велики и южен - на Св. Харалампий. Към северозападния ъгъл на църковното здание е пристроена  двуетажна камбанария с хубаво кубе. Към нея се отива по каменна стълба откъм север.
            Стените отвън са оживени тук-там със скулптурна декорация, а личи още нейде и декорация с бои (изрисувани колонки и др.). Скулптурната декорация е по приолтарните ъгли. Тук се виждат Св. Димитър на кон, двуглав орел с корона (някогашният герб на Русия, а и на Цариградската патриаршия), разни кръстове, отделно или с цветя,  класове, птици, сетне друг конник  (вероятно Св. Георги), някои пророци и др. ...
            От гръцкия надпис над прозореца на абсидата отвън личи, че строежът на църквата е започнал на 15 март 1830 г. Надписът, преведен на български език гласи:
            “С благочестивата ревност на енориашите се изгради отново из основите. 1830, 15 март”.
            След завършване на строителните работи църквата била осветена на 18 януари 1838 г. – денят на Св. Атанасий Велики, от пловдивския митрополит Никифор Лесбиец ( 26 септември 1824  – 27 август 1850).

Иконостас, архиерейски трон, певница и др.

            След построяването на църквата, преди сегашния мраморен иконостас, е било поставено вехтото темпло и вехтите икони.
Иконостасът, архиерейският трон и амвонът са мраморни изделия, правени от някой си А. Калумену в 1869 г. Това четем от гръцкия надпис под олтарните икони на Св. Димитър и Св. Богородица, който на български език гласи:
“Това светло темпло е издигнато с дарението на благодетеля Йоан Георгиу Политу  за вечно възпоменание в лето Господне 1869. Дело на А. Калумену”
            Цялата работа от бял, сив и тук-там цветен мрамор, наистина е хубаво и изящно изделие на изкусен каменоделец. Ст. Н. Шишков в “Пловдив в своето минало и настояще” (Пловдив, 1926, с. 317) твърди, че мраморният иконостас е “донесен навремето си от Москва”. Според Никола Алваджиев (Летописна книга на черквата “Св.Димитър”, с.- 10) иконостасът бил изработен на място в Пловдив. Чули сме и друга версия – че бил направен в Цариград. Кое е вярно? Не може със сигурност да се отговори.
В зависимост от трите свети престола в олтара е развита и тектониката на иконостаса. Той има три дървени царски двери – пред всеки престол по една и по две входни врати – южна и северна. Дължината на иконостаса е 14 м. Той е разпределен на сектори за иконите, дверите и вратите от 14 мраморни колонки. Фронтонът над централния престол е висок 7,5 метра и е дъговиден. Завършва с разпятие, под което се намира “Тайната вечеря” и един пояс от 11 малки икони. Под южния престол иконостасът е висок 3,7 метра и завършва с потир и кръст, а над северния – също 3,7 метра и завършва пак с кръст и двете Мойсееви скрижали. По иконостаса има и орнаменти.
            В същия стил на работа са и архиерейският трон (размери: височина – 4,5 метра и короната с ширина 86х86 см) и амвонът, издигнат на третата колона от север. Царските двери на иконостаса са в позлатена дървена резба.
            В югоизточния ъгъл на храма до иконостаса се намира дървен резбен кивот с височина 2,2 метра и ширина 80 см. Пред двете трети колони от юг и север също има по един резбен кивот с еднаква направа и размери – 3,4 х 1,25 метра. Певницата не представлява нищо особено.

Стенописи и изографисване

            Стенописи църквата няма. Има само 12 медалиона над капителите на колоните с образите на дванадесетте апостоли. На балкона е да­дено Успение Богородично. Върху мраморното облегало на архиерейския трон е изрисуван И. Хр. Велик Архиерей. В десния долен ъгъл на този образ откриваме годината 1870, а в ляво от цифрите като че ли е има­ло име, или подпис, по-късно изтрити. Явно е, че неизвестният художник е рисувал на място след монтирането на трона. На петостенния амвон има пет образа:  в центъра е изрисуван И. Христос с разтворено еванге­лие, а  отстрани - четиримата евангелисти, все върху мрамора. На цен­тралния сектор на иконостаса, на фронтона, пак върху мрамора е изри­сувана Тайната вечеря. Над южната храмова врата на църквата, току под външния навес са изрисувани образите на Св. Димитър (вдясно) и на Св. Харалампий (вляво).  Всички тези образи имат еднакъв стил и техника и по всичко личи, че са рисувани от един и същи майстор и по едно и също време — 1870 г. Стените на църквата и сводовете са боядисани с постна боя в гълъбов цвят, много овехтяла от времето.

Икони

            Църквата притежава едно наистина интересно и ценно иконно богатство, различно по време, школи и художници. От големите олтарни икони най-стари са тези с образите на Иисуса Христа, Св. Богородица, Св. Йоан Кръстител, Св. Димитър, Св. Пантелеймон и Св. Мина. Те са икони от старата църква. Това личи още и от обстоятелството, че те са по къси от мраморните рамки на иконостаса, така че се е наложило праз­ното пространство в рамката над тях да се закрие с цветен картон. Тези икони имат златен фон  (нейде замазан с боя). Това говори за една работа чак откъм ХV-ХVІ век. Общо-взето тези икони са във визан­тийски стил. Лицето на Св. Мина е много одухотворено.  Прекрасен е образът и на Св.Богородица. Иисус Христос е даден със строго лице в по­зата на Пантократор (Вседържител). Св.Йоан Кръстител е с криле - по пророчеството на Малахия: Се посилаю ангела Моего (Мал. 3:1)... Злат­ният фон на тая икона е с хубави орнаменти. Такива орнаменти има и иконата с образа на Св.Пантелеймон. Старинна е иконата с образа на Св. Харалампий, на чието име е посветен южния св. престол. Той, както Св. Мина е с много одухотворено лице. Цялата икона е в сребърен обков, върху който личи годината 1814. Трябва да се отбележи, че тук по иконите има доста обкови - и то хубави сребърни обкови. Иконата на Св. Атанасий е от 1831 година. Тя е от бахчеванския еснаф. В храма има и други още големи и малки интересни икони: един Дейсис, Св.Василий, седемте ефески отроци, Рождество Богородично, Св. Козма и Дамян, Св.Трифон, Св.Меркурий и пр.
            На резбения кивот в югоизточния ъгъл на храма е поставена малка целувателна икона с образа на св. Николай Нови, с датировка 1861 г. и инициал N, явно от Никола Одринчанин. В южния кивот се намира голяма икона - иконата на Св. Антоний. До този южен кивот, с лице към север е поставена голяма икона на Св.Николай. Под нея е окачена малка целувателна икона пак с образа на Св. Николай. Тези икони и иконата Рождество на Св. Йоан Предтеча на северния кивот са също та­ка едни от най-хубавите икони в храма. Те са дело на големия за вре­мето зограф Никола Одринчанин. Той е отбелязал годината и името си на тях. На иконата с Рождеството на Св. Йоан Предтеча стои: "(надпис на гръцки език)....  1852,  а на иконата на св.Николай четем: "(надпис на гръцки език)....1853.
            Наистина, голямо майсторство има в тези две икони. В иконата с Рождеството на Св. Йоан Предтеча лицето на Св. Елисавета е дадено много портретно. Св.прор. Захарий е в свещеническо одеяние - той пи­ше името на сина си. Пред леглото на Св. Елисавета са дадени три же­ни - две са в нейна услуга, а третата взима младенеца да го къпе. Те, заедно с майката, са в съвременни облекла. Личи изобщо влиянието на Ренесанса, на Запада. Но запазено е и доста от византийския канон. В другата икона Св. Николай е в архиерейско одеяние, седнал при това на трон в стил “рококо”. Цялата икона пламти в топли тонове... Тук са дадени образите на Йисуса Христа и Св. Богородица (по иконографския канон за случая), а още и сцени из житието на светеца...

Двор, параклис и прицърковни сгради

Дворът е не много голям, покрит със сотирски плочи, с наклон към запад. На запад от църковното здание се намира малък параклис, посветен на Св. Св. Кирик и Юлита. В параклиса има аязмо. Параклисът е долепен до западната прицърковна къща, в която е живял свещеникът, обслужващ църквата. В югоизточния ъгъл на църков­ния двор се намира друга прицърковна къща.
            Висок каменен зид обгражда целия вътрешен комплекс . Тъй от­далече се създава впечатлението, че виждаме един малък манастир, или по-скоро един старинен романтичен замък...

Утвари на църквата “Св. Димитър”

            1. Напрестолно евангелие, обковано, църковно-славянски текст, заведено под инвентарен № 2. Размери – 33х25 см. На лицевата страна са дадени четиримата евангелисти в емайлови образи, но десните двама (особено Матей Марко) са очукани зле. На опаката страна е дадено Разпятието. Обковът е сребърен. Евангелието е печатано в Москва през 1854 г. На началния лист има ръкописен надпис: “Пловдив, 1876-та год., септемврия 23-ий. Левкийски епископ Гервасий, родом Габрово”.
            2. Дарохранителница – месингова, обикновена. Размери – 48х12х12 см. Инвентарен №3.
            3. Кръстове (месингов и дървен с месингов обков). Инвентарен №5. Размери на месинговия кръст 33 х 21 см. На лицевата страна шест образа от прост емайл.
            4. Рапиди сребърни от 1850 г. Инвентарен №11.
            5. Дарохранителница – металическа, обикновена, инвентарен №17.
            6. Чаша, позлатена – на жертвеника. Размери 28 х 12 см. Инвентарен № 19.
            7. Дискос, звездица, лъжички сребърни и желязно копие. Инвентарен № 20
            8. Чаша – старинна, позлатена, от 1649 г. Инвентарен № 21. Обиколка 23 см, диаметър – 10 см. Диаметър на поставката – 17 см.
            9. Дискос и звездица - обикновени     . Инвентарен №22.
            10. Теплота сребърна с диаметър 6 см и височина 3 см. Дискосче сребърно с диаметър 10,5 см. Инвентарен № 23.
            11. Дарохранителница – висяща: бакърена, кълбовидна с диаметър 17 см. Виси над проскомидията. Инвентарен №31.
            12. Ибрик бакърен от 1873 г. Височина – 26 см, диаметър – 17 см. На него има надпис: “Фона, 1873 г.” Инвентарен № 38.

            Кражба на предмети от църквата “Св. Димитър”

През 1967 г. е открадната малка целувателна икона “Св.Богородица” със сребърен обков и размери 25х30 см. Крадецът не е открит.

Свещеници и камбана на църквата “Св. Димитър”

            Пред иконостаса има два броя големи пресовани месингови свещници с надпис: (гръцки език – името Антонио Комидопулу) и дата 1834 г.
Камбаната няма надпис.

Свещенослужители при църквата “Св. Димитър”

            Иконом поп Константин. За него говори К. Д. Моравенов в своя “Памятник...”, като споменава, че  от него Вълко Т. Чалъков отнел църквата “Св.Богородица” още в 1825 г.  Оттегляйки се от нея, иконом поп Константин запазил старата църква “Св. Димитър”, като продължавал да заема и длъжността главен учител на гръцкото училище в Пловдив, като имал за подучители сина си Николаки и поп Гочо. Наскоро след договора с Вълко Чалъков, според който иконом поп Константин получавал по 6 000 гроша годишно, а помощниците му – по 2 000 гроша, той починал още същата 1825 г.
            Поп Гочо. Предполага се, че още тогава, заедно с иконом поп Константин, подидаскалът поп Гочо се е установил на постоянно служение в църквата “Св.Димитър”.
            Поп Николаки, син на иконом поп Константин. За него К. Д. Моравенов говори, че той “после се опопи”, т.е. след договора на баща му да напусне църквата “Св.Богородица”. Поп Николаки служи в църквата “Св.Димитър” след смъртта на баща си поп Константин, може би заедно с поп Гочо по онова време (в 1830 г., когато започва строежът на църквата “Св.Димитър” – Бел.Тома Дойков)
            Поп Шута, познат с името Сахачи папаз. Един невеж свещеник в църквата “Св.Димитър”, дошъл вероятно на мястото на поп Николаки и служил в църквата по време на Никифора Лесбиец (26 септември 1824 – 27 август 1850). За него К. Д. Моравенов разказва, че имал слабост към иманярството. Ходел нощем с букаи на краката по местата, където се предполагало, че има заровено имане, с надежда да го открие. За тези му нощни похождения научил владиката Никифор и, за да го излекува от тях, заповядал на слугите си да го затворят за една седмица във владишкия кюмюрлук. (К. Д. Моравенов, “Памятник на...., с. 35)
            Поп Димитър (Лангера). Пръв поп на черквата “Св.Димитър”.
След Освобождението църквата “Св.Димитър” до 1924 г. е била обслужвана от свещениците, служещи в църквата “Св.Богородица”. Тогава с писмо № 4646 от 20 май 1924 г. Пловдивската митрополия нарежда на църковното настоятелство при църквата “Св.Богородица” да предаде църквата “Св.Димитър” на руските емигранти. Този, така да го наречем “руски период”, трае 40 години – до юли 1964 г., когато църквата отново се връща към “Св.Богородица”.
            Още през 1923 г. в църквата “Св.Димитър” се е настанил да служи руският свещеник протойерей Алексей  Макарин.
            През 1924 г. За няколко месеца там служи и свещеник Максим Золотовсков.
            Същата 1924 г. свещеник Максим Золотовсков е заместен от протойерей Александър Неделский, роден на 14 март 1865 г. във Вилно, починал на 2 март 1937 г. Гробът му се намира в двора до северния зид на църквата.
            От 1937 г. до 1 юли 1964 г. в църквата служи протойерей Даниил Семьонович Закоблук. Той лично направи предложение на Светата митрополия за връщане на църквата “Св.Димитър”. Отец Закоблук почина на 14 октомври 1968 г. на 84-годишна възраст. И така от 1 юли 1964 г. църквата “Св.Димитър” се обслужва пак от свещениците, служещи при църквата “Св.Богородица”. В нея се служи всяка сряда и на 26 октомври, Димитровден – храмовия й празник.

Ктитори, епитропи, настоятели

            Ктитори на църквата са Чалъковци, начело с Вълко Т. Чалъков. Само тоя род е дал за строежа на църквата 9 265 гроша.
Не сме се добрали до сведения относно епитропите и настоятелите на църквата през гръцкия й период.
След отнемането й от гърците, преди и след руския период, църквата се е управлявала от църковно настоятелство при църквата “Св.Богородица”. По време на 40-годишния руски период църквата “Св.Димитър” се е управлявала от църковно настоятелство от руски емигранти.

Забележителни събития

            След Освобождението църквата “Св.Димитър” била отнета от гърците ( на 16 юли 1906 г. Още през юли 1906 г. църквата била върната на гръцкото население от околните къщи, а през 1907 г. преминава към катедралния храм “Св.Богородица”. От 1922 г. там започват да служат руски свещеници. - Бел. Вл.Балчев)
            От 1924 до 1 юли 1964 г. църквата “Св.Димитър” е дадена за ползване от руските емигранти.
            През 1965-1966 г. църквата “Св.Димитър” е ремонтирана от Института за паметници на културата. Беше претърсен покривът, който на много места течеше. Реставрирана беше и прицърковната сграда в югоизточния ъгъл на двора, както и цялата ограда откъм улицата.
            На 8 април 1968 г. бе сключен договор с Националния Институт за опазване Паметниците на Културата /НИПК/ за направа на нови прозорци на църквата, тъй като старите такива бяха прогнили и изпочупени. Новите прозорци бяха направени още същата година от дъбов материал.
            През 1970 г. беше направена нова електрическа инсталация, тъй като старата беше станала съвсем негодна и заплашваше да предизвика пожар.
            През 1971 г. бяха монтирани четири железни решетки на прозорците към балкона и бяха укрепени с дебели железни листове северните врати на църквата, понеже балконът стана иконохранилище на Светата Митрополия.
В двора на църквата има два гроба с гръцки надписи върху надгробните плочи. Също там е погребан и протойерей Ал.Неделский  + 1937 г.
_____________________________________________________________

        Държавен архив – Пловдив, ф. 1792, оп. 1, а.е. 122, л. 1-14.

            * Свещеник Тома Дойков е роден в гр. Карлово през 1919 г. Завършил е Пловдивската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет. Учител по вероучение. Протойерей и свещеноиконом. Служил е в катедралния храм “Св. Богородица” и храм “Свети Великомъченик Димитър” в Пловдив. Летописната книга на черквата “Св. Димитър” е съставена 1979г.